Стегнати рамене в края на деня. Главоболие, което идва винаги в неделя вечер. Стомах, който се свива преди важен разговор. Умора, която сънят не оправя.
Езикът ни отдавна знае това, което науката потвърждава все по-ясно: „натежа ми на сърцето“, „свиха ми се стомахът“, „нося го на плещите си“. Чувствата не живеят само в главата. Те живеят и в тялото.
Психосоматиката изучава точно тази връзка – как мислите, чувствата и преживяванията ни влияят на телесното здраве.
Важно уточнение преди всичко останало
Психосоматичният подход не замества лекаря. Ако имате симптом, който не е изследван или се засилва, първата стъпка винаги е медицински преглед. Психологичната работа добавя още един поглед към грижата за себе си, но не отменя медицинската.
Как стресът стига до тялото
Част от нервната ни система работи сама, без да мислим за нея. Тя има два основни режима.
Първият е режимът „бий се или бягай“. Когато мозъкът усети опасност, сърцето бие по-бързо, дишането става плитко, мускулите се стягат, храносмилането спира. Отделят се хормоните на стреса. Това е отлична система, ако срещу вас има мечка.
Вторият е режимът на почивка и възстановяване. Дишането е бавно, мускулите са отпуснати, тялото храносмила, възстановява се и спи.
Трудността е, че мозъкът не прави голяма разлика между мечка и неприятно писмо от началника. Или между мечка и тревога за детето. За тялото всичко това е опасност.
Когато напрежението е краткотрайно, тялото се връща към спокойствие. Когато е постоянно, а чувствата остават неизказани, тялото остава в тревога седмици, месеци, години. Тогава често се появяват стегнатите рамене, главоболието, проблемите със съня и стомаха.
Митове и истини за психосоматиката
Темата е заобиколена от много опростени обяснения, затова е добре да ги разделим.
- Истина: продължителният стрес влияе на имунната система.
- Истина: червата и мозъкът са тясно свързани – затова тревогата толкова често се усеща в стомаха.
- Истина: потискането на чувствата изисква усилие от тялото и е свързано с мускулно напрежение.
- Мит: всяка болест има емоционална причина. Много заболявания имат наследствени, инфекциозни и други причини. Чувствата могат да влияят на протичането им, но не обясняват всичко.
- Мит: определено чувство винаги причинява определена болест в определен орган. Таблиците от вида „гняв означава болен черен дроб“ нямат научна основа. Всеки човек има собствен телесен език.
Как да започнете да слушате тялото си
Не е нужно да чакате симптомът да стане силен. Можете да започнете още днес с три малки неща:
- Кратко вслушване в тялото. Седнете удобно за две минути и минете с вниманието си от стъпалата до челото. Къде усещате напрежение? Къде – спокойствие? Не променяйте нищо, само забележете.
- Дневник „тяло и чувства“. Всяка вечер запишете какво сте усетили в тялото през деня, какво се е случвало тогава и какво чувство може би е било там. След две седмици ще видите повторения, които сега не забелязвате.
- Удължено издишване. Вдишайте, като броите до четири, и издишайте бавно, като броите до шест. Повторете пет пъти. Когато издишването е по-дълго от вдишването, тялото получава сигнал, че е в безопасност.
Тялото не е против вас
Симптомът често е начинът, по който тялото ни казва нещо, което не сме чули по друг начин. Затова в работата си не се отнасям към него като към враг, когото трябва да победим, а като към пратеник, когото си струва да изслушаме.
Ако искате да разберете по-добре връзката между вашите чувства и вашето тяло, каня ви на еднодневното обучение „Тялото помни“. Ще направим карта на собственото си тяло, ще поговорим със симптома и ще преживеем водена релаксация, която показва какво е истинско отпускане. Повече за груповата работа ще намерите на страницата Групови занимания.
Можем да работим и лично – запазете среща за индивидуална консултация.
