Колко пъти тази седмица казахте „да“, когато всъщност искахте да кажете „не“? На колегата, който отново ви помоли за услуга. На близкия човек, който очаква да сте на разположение по всяко време. На приятелката, която пак иска пари назаем.
След това идва познатото усещане: умора, раздразнение и малко по-късно – вина. Вина, че сте се ядосали. Вина, че сте помислили за себе си.
В практиката си срещам това всеки ден. Трудността да пазим личните си граници е една от най-честите причини хората да потърсят помощ. Хората, които трудно казват „не“, рядко са слаби. Обикновено са хора с голямо сърце, които много рано са научили, че обичта трябва да се заслужи.
Какво всъщност са личните граници
Най-простото определение, което познавам, е това: границата е мястото, където свършвам аз и започвате вие. Тя показва кое е мое и за какво отговарям аз и кое не е.
Границата не е стена. Стената не пуска никого. Границата прилича по-скоро на ограда с врата, а ключът е у вас. Вие решавате кого да пуснете, кога и докъде.
Личните граници имат различни лица:
- Телесни – личното пространство, докосването, умората, правото на почивка.
- Емоционални – правото да имате собствени чувства и да не носите чуждите.
- Времеви – свободните вечери, почивните дни, времето само за вас.
- Материални – парите, вещите, онова, което давате назаем.
- Граници в общуването по телефона и в интернет – чувството, че трябва да отговорите на всяко съобщение веднага.
Повечето хора пазят границите си добре в една област и почти никак в друга. Може да сте много твърди на работа и напълно беззащитни пред собствената си майка.
Откъде идва трудността да откажем
Никой не се ражда без граници. Едногодишното дете казва „не“ съвсем ясно: обръща глава, бута лъжицата, плаче. Ако обаче всеки път, когато детето каже „не“, възрастният се сърди, отдръпва или го засрамва, детето научава нещо много дълбоко: когато казвам „не“, губя любовта.
Така се раждат посланията, които носим и като възрастни: „Бъди добро момиче.“, „Не бъди егоист.“, „Какво ще кажат хората?“, „Не създавай проблеми.“ Повечето от тях са казани с добро чувство. Детето обаче не чува доброто чувство. То чува правилото: моите нужди са по-маловажни от чуждите.
От тези правила израстват две добре познати роли. Угодникът иска всички около него да са доволни и бърза да изглади всяко напрежение. Спасителят поема чуждите проблеми като свои и се чувства ценен само когато е нужен. И двете роли отвън изглеждат като доброта. Отвътре често са страх – от отхвърляне, от конфликт, от това да бъдем видени като лоши.
Как да кажете „не“, без да се оправдавате
Добрата новина е, че да казвате „не“ е умение. Като всяко умение, то се учи и се упражнява. Ето няколко начина, с които да започнете:
- Пауза преди отговора. „Нека помисля и ще ти кажа утре.“ Това е най-важната стъпка за хората, които отговарят с „да“, без да се замислят.
- Кратък отказ. „Не, благодаря.“ „Този път няма да мога.“ Колкото повече обяснявате, толкова повече врати отваряте за спор.
- Отказ с друго предложение. „В събота не мога, но в неделя мога да помогна за час.“
- Изречение за себе си. „Когато ми звъниш късно вечер, се чувствам изтощена. Искам да говорим до девет часа.“ Подредбата е проста: когато ти… аз се чувствам… искам…
- Спокойно повторение. Повтаряте едно и също изречение, без да влизате в спор: „Разбирам те, но отговорът ми е не.“
Запомнете още нещо: отказът се отнася до молбата, а не до човека. Можете да обичате някого и да не направите това, за което ви моли. Двете неща съществуват едновременно.
Какво да правите с вината след отказа
Вината след „не“ не означава, че сте сгрешили. Тя означава, че нарушавате старо правило. Прилича на мускулна треска след първата тренировка: показва, че растете.
Когато я усетите, не бързайте да я „поправите“ с извинение или отстъпка. Поемете дъх, назовете я наум („Това е старото правило“) и си напомнете защо сте казали „не“. С всеки следващ път вината ще бъде по-тиха.
Колко лесно казвате „не“? Направете безплатния тест за лични граници. 12 въпроса, около 10 минути, и ще видите резултата си веднага.
Не е нужно да се справяте сами
Ако се разпознавате в тези редове, каня ви на еднодневното обучение „Да кажеш НЕ без вина“. За един ден ще откриете къде губите най-много сили и откъде идва трудността ви да откажете и ще упражните реални ситуации от живота си в спокойна и подкрепяща група. Повече за груповата работа ще намерите на страницата Групови занимания.
Ако предпочитате да работим лично, можете да запазите среща за индивидуална консултация.
Всяко малко „не“ към другите е едно голямо „да“ към вас.
